Осиновяване в България

Информация за основните етапи от осиновителната процедура

Срокове

Документи и изисквания

Разходи

Република България ратифицира Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване на 31 Януари 2002 г. Конвенцията влезе в сила и стана част от българското законодателство на 01.09.2002 г.

Със Семейния кодекс от 2009г. и приетите подзаконови нормативни актове, българското законодателство предвижда редица гаранции дейностите по международното осиновяване да се осъществяват при осигуряване закрила интересите на детето, при съблюдаване на неговите основни права и съобразно изискванията на чл. 21 от Конвенцията за правата на детето.

Централният орган на България по Хагската конвенция е Министерство на правосъдието (МП), което осъществява всички дейности, свързани с международните осиновявания.

При Министерство на правосъдието е създаден Съвет по международно осиновяване (СМО), който има важни консултативни правомощия във връзка с международното осиновяване.  Съветът по международно осиновяване е постоянно действащ орган, който заседава ежеседмично и една от основните му функции е отправянето на предложение пред Министъра на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ за дете.

Българското законодателство предвижда дейностите по посредничество при международни осиновителни процедури да се осъществяват единствено от акредитирани от Министерство на правосъдието (МП) организации с нестопанска цел, които се вписват в публичен регистър на МП.

Според Семейния кодекс на Република България, дете с обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, когато са изчерпани възможностите за осиновяването в страната и то е вписано в регистъра на МП на децата, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в чужбина при условията на пълно осиновяване.
Всяко дете от 1 до 18 години, което подлежи на осиновяване, се вписва в Регистъра за осиновяване при съответната Дирекция за социално подпомагане по местожителството на детето. В срок от един месец от вписването на детето в регистъра, Съветът по осиновяване към регионалната дирекция за социално подпомагане е задължен да определи подходящ осиновяващ съгласно чл.95, ал.1 от Семейния кодекс.
Ако в 6 месечен срок от вписването на детето в регионалния регистър не е възможно да се намерят осиновители български граждани или когато са налице поне трима осиновяващи – български граждани, които са отказали да го осиновят, информацията за детето се предоставя служебно на МП (в качеството му на централен орган по международните осиновявания) за определяне на подходящ осиновяващ – чужденец.

Дете с обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от лице с обичайно местопребиваване в чужбина, само ако детето е вписано в Регистъра на Министерство на правосъдието (МП).

Дете с обичайно местопребиваване в Република България може да бъде осиновено от чужденец само при условията на пълно осиновяване.

Близнаци се осиновяват заедно, като по изключение те могат да бъдат осиновявани по отделно. Братя и сестри също се осиновяват заедно, ако имат емоционална връзка по между си.

Изисквания към Осиновяващите:
Да не са лишени от родителски права;

Да не са осъждани за престъпления;

Да имат разрешение за осиновяване на дете съгласно отечествения им закон;

Да не страдат от психически и тежки хронични заболявания, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и други, застрашаващи живота им;

Да са сключили граждански брак, когато желаят да осиновяват заедно;

Възрастовата разлика между осиновяващия и осиновявания трябва да бъде не по-малка от 15 години, като се съблюдават и прилагат наложените изисквания от отечествения закон или закона по местопребиваването на кандидат осиновителите;

Семейният кодекс на Република България позволява неженен/неомъжен чуждестранен гражданин да осинови дете – гражданин на Република България. Българското законодателство забранява осиновяване на дете от повече от едно лице, освен ако не са съпрузи.

Правни последици от пълното осиновяване:

Правна последица от пълното осиновяване е установяването между осиновения и осиновителя и неговите роднини на права и задължения като между роднини по произход;

Пълното осиновяване прекратява всички съществуващи връзки между детето и неговите роднини по произход;

Когато осиновителната процедура приключи, тя дава на осиновителите статут на единствени родители. Тяхната отговорност по отношение на осиновеното дете е като на биологични родители.